О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?

В понеделник на 17.06.2013 г. след поредната порция новини по телевизията си зададох въпроса - защо господи съм българин не можах ли поне да се родя в някоя друга държава.

През всичките тези години никога не съм искал да мигрирам в чужбина, а сега какво следва, какво ще получат нашите деца от тази България, каква ценностна система ще им изградим. Чета по новините - парламентарна комисия за 3 месеца ще предложи нов изборен кодекс, какви са тези глупости дали някои от протестиращите вярва че тези богопомазани депутати ще направят така че вече да не са богопомазани. Не вярвам и веднага се сещам за разказа на овчаря от филма „Мера според мера”.

Като погледна телевизора виждам само подтискащи новини и имам чувството, че журналистите се чудят каква глупост да намерят от изявлението на някои политик за да я направят новина. Реално погледнато това никак не е трудно, във всяко интервю на умствено ограниченото борче или на клиента от Карлуково  винаги може да се намери нещо. Но все пак аз нямам право да ги съдя тези хора, защото последното ми гласуване беше против Жан Виденов което има няма е преди 15 години.

Да срам ме беше последните 4 години лицето на България да е човек с толкова изявени умствени способности, но все пак той изпълни заложеният план - вече има някои друг милиард повече в сметката си.

На протестите се чудя как тези родители обясняват на децата си защо са на площада, защо искат всичко да се промени. Нали най-невинният детски въпрос от сорта „А те защо не си тръгват?” те оставя безмълвен и единственият отговор които ти хрумва е вица:

Питат кандидат на изборите:
- Защо се кандидатирахте?
- Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие...
- И вие искате да се борите с това ли?
- Не, искам и аз да участвам! 

Питам се и сега какво ще последва, паднели правителството дали ще има нови избори. Би трябвало - ГЕРБ искат. А хората да ли искат пак избори по същият модел, като разпределението ще бъде подобно, само че ГЕРБ по убедително ще спечели, АТАКА няма да влезе и силовата групировка ще излъчи пак същия премиер (да историята се повтаря), а горките БСП желанието им да се облажат от баницата няма да им се сбъдне. Относно ДПС - е това вече е друга история те имат държава в държавата, почти изцяло контролират 4-тата власт, също така контролират парите на държавата. Какво може да искат повече, естествено представителност в парламента да не загубят тези облаги.

Колкото и част от хората да не са съгласни с мен, смятам че Орешарски е най-добрият избор в момента. Финансист за министър председател за една социално източена държава е добър избор. Проблема е, че Орешарски избра само министъра на финансите а другите му ги „предложиха” (предполагам че си е вървял по улицата и хоп изведнъж гледа на земята списък с министри, зам. мининстри и разни други невинни българи).

Но все пак да се върна на темата, защо ме е срам че съм българин, защото нищо няма да се промени в близките 3-4 години. Колкото и да са умопомрачени и замаяни политиците, все пак от тях има и умни хора (статистически погледнато не може да са всичките лумпени). А тяхната сметка е много елементарна - идва лято хората излизат почивка, протестите лека полека ще спрат след три месеца ще предложат нов изборен кодекс, които по медиите ще бъде представен като върха на сладоледа. Но вътре няма да има и следа от:

·        Мажоритарен вот.

·        Максимален брой участия на един депутат като народен представител в парламента.

·        Намаление на народните представители от 240 на по-малко.

Но ще има:

·        Нещо близко до електронно гласуване.

·        Намаляване на субсидиите на партиите с около 10%.

·        Може би - задължително гласуване.

·        Някакви преференции за независими депутати и/или нови партии.

Като резултат пак същите хора ще ни управляват. Тогава ще дойде големият проблем на политиците. Тогава ще дойде Виденов ден №2 или както се казва втора серия на филма „Как народа линчува политици”. Първа серия беше по времето на протестите против Жан Виденов.

Сега докато пиша се чудя, защо пиша, на кои му пука че аз не искам да съм българин. Предполагам че хората си имат по-важна работа от това да четат моите размисли.  Все пак всеки трябва да оцелява, да събира пари да си плати тока,парното или водата. А може би да се събират пари за лекари, все пак обикновените хора нямат привилегиите на власт имащите и не могат когато не са срязали лентичка или не са се появили по телевизията да ходят в правителствена болница да ги лекуват. Те обикновените хора ще чакат пред лекарските кабинети, пък не дай си боже да чакат линейка. То май медицинското обслужване ни е каквото държавата. Медиците не са виновни, просто за тези пари на тях толкова им пука. А хората, нека Хипократ да ги лекува или трябва да вземат правителственият самолет и да ходят в Близкия изток да се лекуват, но задължително трябва да имат спортни травми от футбол.

Като се замисля мятам че трябва да стана циганин в тази държава. Ако стана циганин ще си вдигна една къщичка на жълтите павета. Ще хвана амнистията за циганска постройка и няма да ми я бутнат. Ще се закача за енергото и няма да плащам ток и най-важното ще ми плащат да гласувам. Все тая за коя партия те всичките са еднакви, важното е парата.

 Може пък да стана политик ще хапвам кюфтенца и ще топвам ръчички в меда и от време на време ще правя изявления против другите. То и за депутат и за циганин да станеш ни акъл ти трябва ни образование.

Може пък да стана журналист къде някое платено репортажче, къде коктейлче с депутати – все облаги. Но най-важното да заливам народа с негативна информация за да им смачкам самочувствието. Все пак в тази държава трябва да има и стадо.

Но най-добре да стана овчар, то едно борче беше казало да ставаме овчари ако останем без работа. Пък и пари от ЕС ще дават, е вярно трябва да си платиш за да ти дадат но все пак и за мене ще има.

И искам да завърша с припева на една песен „Моя страна, моя ……голяма смешка”

Докато пиша това се чудя колко велики и не толкова велики българи са загинали за да имаме тази бЪЛГАРИЯ.